You are currently viewing Какво като картините ми събират прах в ателието?

Какво като картините ми събират прах в ателието?

„Какво като картините ми събират прах в ателието? Някой ден може да се намерят и други очи, за които да са наслада…“

~ Неизвестен художник

###

Уикенда реших да поразсъждавам напосоки и даже публикувах някои от нещата под формата на „limited editions“ (ограничен тираж).

Обикновено това са постове, които не събират почти никакви лайкове, но мисля че все пак се четат. Мисля си това, защото съм имал разговори, в които са се появявали вметки от сорта на „обичам да те чета“, „хубаво пишеш“ и т.н.

Така че все пак вярвам, че написаното достига до онези, които биха имали някаква полза то него. Когато стои в дневника ми, със сигурност си го чета предимно само аз.
Освен това е добра идея да разнообразявам стената си…

###

Откакто създадох oborotensait.com, започнах често да говоря за работата си по метода на „buildinpublic“.

Това съдържание определено генерира повече ангажираност, но ако напълня стената си само с такива постове, тя ще изглежда доста спамаджийска. Затова ще си създам нещо като нова традиция поне през уикендите да публикувам некомерсиални неща.

Теорията ми е, че ако нов човек отвори профила ми и освен комерсиалните неща, прочете постове като:

„Може ли вселената да е симулация, построена от отегчени извънземни?“
или пък

„Защо имаме нужда от силна идея, за да променим България и да я направим нормална и просперираща държава?“

Това ще му помогне да ме класифицира в някое по-специално кътче на неговия ум, където компания ще ми правят други интересни хора, които не са винаги „money-driven“ (задвижвани от користни цели).

###

Но разбирайте тази теория като „оправдание“, като justification да продължа да се занимавам с моето си „изкуство“, от което черпя предимно наслада. Духовно удовлетворение.

Ако не правех оборотни сайтове… Ако не бях програмист… или маркетолог… вероятно щеше да ми е по-трудно да плащам сметките и да пълня хладилника.

Вероятно щеше и да ми е по-трудно да разпространявам „творбите си“, въпреки основателните съмнения, че ценителите им са малко.
Така че съм благодарен…

Както за това, че имам страст да програмирам, така и за това, че имам амплоа на своеобразен „артист“.

Вашият коментар